Когато бях по-малък – 3-4 клас, не ми беше ясно, защо вкъщи изхвърляме всички отпадъци на едно. Не разбирах, какво общо имат остатъкът от ябълка, морков или кората от диня с пластмасовите „обелки“ от кренвирши, кофичките от кисело и мляко бутилката от боза, та се озовават на едно място.

Животът продължи. Детството ми беше изпълнено с много игри на двора, време на село, като помощник  на баба и дядо, определено количество видео игри и много каране на колело.

В гимназията изучавах Електронна техника, и продължих с Транспортна такава в Русенския университет. Периодично работех и пътувах в САЩ, от където също имам чудесни и пъстри спомени. Като този, в който управителят на супермаркета, в който работех през лятото съвсем спокойно и хладнокръвно изхвърли „непотребен“ музикален диск, барабар с опаковката, в контейнерът с развалящите се плодове и зеленчуци и други добре пакетирани хранителни продукти с изтичащ срок на годност.

Преди да запиша магистратура в София се върнах в родният ми град – Севлиево и живях с родителите ми една година. Това време беше достатъчно да създадем навици в семейството ни, които и след вече повече от 10 години са неделима част от живата на всеки от нас.

А навиците не са нищо специално. Просто разделяме отпадъците, които създавахме, а основно това е хартия, пластмаса, метал, органични. По това време в Севлиево нямаше контейнери за разделно събиране и затова през 4-5 месеца, пълнех багажника на комбито и отскачах до близкия пункт за вторични суровини. Освен зашеметяващите 3 лева и 72 стотинки, които добавяхме към семейния бюджет, основното удовлетворение идваше от това, че може би, евентуално, отпадъците ни ще бъдат използвани за създаването на нещо потребно нещо смислено, а не просто изсипани скришно далеч от очите ни.

Междувременно вече София бях съосновател и барабанист на група Оксижен. С момчетата свирихме по мазета, клубове, площади и хижи в цяла България.

С времето, към музикалната си кариера започнах и инженерната си такава. Творчеството изби и там, създавайки поредица от детайли, продукти и взаимоотношения, от индустрялният, през автомобилния до медицинския сектор.

Започнах инициативата Личен Пример, имаща за цел да вдъхновява повече хора да използват по по-благоприятен и устойчив начин, своите възможности (дадености) и природните богатства. Огранизирането на почиствания, фирмените събития от сплотяващ характер наред с публикациите (насърчаващи и провокиращи замисляне и осъзнатост) в социалните мрежи, са основните канали за предаване на посланието.

През изминалите 2 години, продължих напред преосмисляйки потребностите си и консуматорските си навици. В резултат за това време личните ми битови отпадъци са приблизително – 5 кг пластмаса, 8 кг хартия, 2 кг метал, 8 кг стъкло. Средно по 1 кг на месец. Органичният отпадък се компостира.

Името ми е Ради, пра дядо ми се е казвал Петър. Роден съм в град гледащ към връх Ботев и Балкана, в годината, когато Стефка Костадинова преодолява височината от 209 см.

Приемам светът и хората такива каквито са. Чувствам се удовлетворен, когато чрез личният си пример съм повлиял на някой, някъде да направи промяна към по-добро! Харесвам опростеният начин на живот, споделянето, общуването лице в лице, животът в синхрон с природата.